Лачените обувки на… закона

Всеки знае, че с питане се стига и до Рим, но едва ли някой ще стигне и Калотина, ако тръгне бос, по чорапи.

Обувките са една от най-важните части на облеклото и може би по тази причина са уважени със специална Наредба за означаване на вида на материалите, използвани в основните части на обувките. С Наредбата се определят изискванията към лицата, които пускат на пазара обувки, и за означаване на вида на материалите, използвани в основните части на обувките. Както лицата, които пускат на пазара обувки, така и самите търговци са длъжни да етикетират обувките съгласно изискванията на Наредбата.

Според Наредбата под обувка се разбира всеки продукт с прикрепено ходило, предназначен да предпази или да покрие крака. Обувките могат да бъдат високи или ниски, с ток или без, с открити пръсти, за спорт, танци, баня или с друго специално предназначение. Наред с текстила, обувките са друга широко употребявана потребителска стока, чието предлагане се отличава с изключително многообразие по отношение на асортимент и цени. Наред с това обувките са групата, на която се пада процентно най-голям дял от оплаквания и рекламации по отношение на качеството.

И тук, законодателството отделя специално внимание на снабдяването на потребителя с достатъчно количество информация, което да му позволи да проучи точния състав и характеристики на продукта преди да вземе решение за покупка.

Характерно за обувките, за разлика от повечето потребителски стоки, които имат хомогенен състав е, че при тях се отличават три отделни части със специфично предназначение, които нерядко са с различен състав, а именно:
– лицева част, известна още като “сая”;
– подплата и стелка, съставляващи вътрешната част на обувката, с която ходилото е в пряк досег;
– външно ходило, което е в пряк контакт със земята и поради това би трябвало да е най-здравата част от обувката.

Качеството на обувката е сбор от качествата на трите отделни части и от добрата връзка между тях.
Законът изисква предлаганите на българския пазар обувки да бъдат снабдени с етикети съдържащи информация за състава на всяка една от трите части. Тя може да бъде дадена посредством текст на български език или чрез т. нар. “пиктограми”, които представляват точно установени графични символи. Етикетът се поставя задължително поне на една от обувките от съответния чифт.

На обявяване подлежат само онези материали, които съставляват най-малко 80% от повърхността на лицевата част или от подплатата и стелката и най-малко 80% от обема на външното ходило. Ако отделните части са съставени от различни видове материали и никой от тях не съставлява повече от 80%, информация се дава за двата преобладаващи материала.

Източник: aktivnipotrebiteli.bg